Гостуващи изложби

Изложба "Под крушата" живопис от Николай Савов в Ателието на Георги Велчев

от 10 Август до 25 Август 2018

ДЪРВЕСНА КОНЦЕПЦИЯ на изложба ПОД КРУШАТА живопис от Николай Савов. Тази изложба е начин да нарисувам факта, че човек може да открие отговори на своите въпроси на места, на които най-малко е очаквал. При мен това се случи в компанията на дървета, клони, треви и храсти, тоест на растителни форми, чиято семантика и на пръв поглед липса на утилитарност успяха да се превърнат в инструмент за тяхното разбиране. Неочакваната метафоричност на събрания растителен арсенал - светлина между клоните на къпинака, въздух с дъх на озон между ябълковите клони, завеса от изящни листа на бадем - беше трупана в продължение на няколко лета и така се получи цикълът ПОД КРУШАТА - двадесетина живописни платна с маслени бои, създадени след дълго преследване на мига, в който бяха уловени. Тяхното събиране на едно място ми помогна от една страна да открия кога един храст със зрели малини става контекстуална предпоставка за разграничаване на интуитивното търсене на стара круша от преднамерена концептуална формулировка. Това малко откритие ме изправи пред радостта да рисувам светлина, да тълкувам здрача, да преценявам нравите на един къпинов храст и на един купол от смокинови листа, да ги изпратя от света на реалното в света на възможното, от правдата към правдоподобието, надхвърлящо непосредствените данни на сетивата ми. Така първо се получи платното ПОД КЪПИНАТА - витална смес от листа и светлина, изригваща от средата на храсталака и насочена навън, сякаш мястото й е извън картината. Тук рисунъкът се наложи да бъде бърз и уверен, за да бъде съхранена някак си динамиката, задвижила листата и светлината. Докато подготвях цикъла, за мен беше важно да открия съответствието между знак, рисунка, цвят и подсъзнателните преживявания, които те предизвикват, за да им се подчиня по някакъв начин. Затова след като в платното ПОД СМОКИНЯТА светлината отказа да изостави спокойното си, храмово звучене в центъра на картината под купола на смокиновите листа и да напусне центъра на композицията, аз просто й се подчиних, независимо че намерението ми беше тя да освети цялата площ на картината. После превърнах това подчинение в живописен подход към всички останали картини в цикъла, докато стигнах до ПОД КРУШАТА. Това платно беше замислено като визуален израз на една поговорка, но експресивният щрих на старото дърво, разработен фактурно в долната си част и сгъстеният колорит на неговия фон породиха усещане не толкова за фолклорна закачка, колкото за предстояща буря. Може би затова платното доминира останалите произведения не само със своите размери, но и с драматичния акорд на хроматичното си звучене. Баланс и спокойствие внася само зрялата круша, виснала встрани от цялата драма, колкото да намекне на зрителя да не гледа толкова сериозно на идеята за напрегнат сюжет. Това доказателство за осъзнат контакт на картината със зрителя, за свой личен мироглед, както и неотстъпчивостта на смокиновия гъсталак да ми отстъпи правата върху светлината, насочиха мисълта ми към двора на Ателието на Георги Велчев, където посетителите още преди да влязат в залата и докато минават под сянката на асмата, ще се досетят какво, защо и как се е случило между мен и клоните и храстите, експонирани в залата. Ще разгадаят също и концепцията на изложбата, която с две думи е, че както моят свят и светът на дърветата се срещат в едно ателие, така могат да се срещнат и всички парадокси, които правят живота по-шарен и по-интересен. Николай Савов