Гостуващи изложби

Вулкан

от 29 Май до 19 Юли 2020

Изложбата ВУЛКАН на варненския фотограф Александър Николов представя портрети на художници от ВУЛКАН, интериори от техните ателиета и общи планове в 152 черно - бели кадъра. Снимките са правени в началото 90 - те години на XX в. Тогава ВУЛКАН съществува като комлекс от художествени ателиета, в които работят графици, живописци, скулптори и приложници. Има две печатни бази - за дълбок и за висок печат, ателие за монументална изкуство, ателие на младия художник, ателиета за керамика, промишлен дизайн и плакат, изпълнителски ателиета за дърво и метал, студио за книговезки услуги и т.н. В своето битие от много и талантливи художници Вулкан е общност на единомишленици и пространстранство на творческа свобода. Изложбата извежда явлението Вулкан в неговата иконичност. Силата на фотографския образ разкъсва времето и актуализира представата за ВУЛКАН с ново визуално присъствие, след като сградата исторически е престанала да съществува. През 1991 година собствениците на някогашната фабрика предявяват претенции за реституиране на парцела, което предопределя съдбата му. Образът ВУЛКАН, мислен днес, е метафора препращаща към културно познание и самопознание. Той фукнционира като символно конструира културната идентичност - първо регионалната, после и националната. ВУЛКАН е монумент на културната памет на града от 1980-те години. Той е вече история, в етимологичния смисъл на това понятие - прави известен. Историята по своята ейдосна природа обзема всяко знание за миналото и конструира настоящето. Тя носи в себе си множество наративи - големи национални разкази, военни, политически, икономически, социални, културни. В този смисъл е познание. Историята има своите места, казва френския историк Пиер Нора. Те са библиотеките, галериите и музеите, паметните места и събития, символичните чествания, годишнините и архивите. Така историята е самопознание. Тя се конструира както персоналната идентичност, така и самоопределението на групи, носители на колективна памет. Ето защо всяко лишаване от място на паметта отнема не просто част от паметта на едно общество, на една общност, но и от собствената му идентичност. Първо, защото препятства самопознанието му, и второ, защото го поставя в безтегловността на разхвърляните връзки, твърди Нора. Именно такова място в културната памет на Варна е фабрика ВУЛКАН. Порутената стара фабрична сграда приюти една голяма група художници и превърна Варна във важен център на българското изкуство през 80-те години, какъвто беше Пловдив през 60-те. Художниците от варненската група получиха международно признание - пише Владимир Левчев. Неслучайно ВУЛКАН беше едно средище на събирателна творческа енергия. Струва ми се, че от няколко места се създаде една атмосфера, която беше естествена. Но, разбира се, идеята си беше варненска, идеята беше основно на Стоимен - казва акад. Светлин Русев. ВУЛКАН беше емблематично място от живота на варненските художници, една умножена енергия. Творческата атмосфера беше чудесна, затова и остави знак във времето. Събирането на толкова художници заедно, контактите и възможностите да общуват, а и да обменят идеи в областта на изкуството, раждаха творчество - споделя проф. Стоимен Стоилов. Проф. Аксиния Джурова обръща внимание върху факта, че ВУЛКАН се превръща в база на художниците и в едно от най-добрите графични средища у нас. Във ВУЛКАН бяха събрани много и добри художници. Ние не се деляхме, имаше общност, бяхме приятели. Академията ме научи да рисувам, ВУЛКАН ме направи художник, казва художникът Милко Божков. Да преживееш ВУЛКАН вече е възможно само в музея - по разкази и образи. В галерията се случва нещо, даващо силен подтик на символната колективната памет. Фотографиите са и документ и произведения на изкуството, натоварени с допълнителна значимост - ситуация, наречена от Андре Малро в есе от 1947 г. с термина въображаем музей. Текст: Доротея Павлова - Уредник. Александър Николов е роден през 1956 в гр. Варна. Завършил специалност Геодезия, картография и фотограметрия през 1975г. Дипломирал се със специалност ФОТОГРАФИЯ в ТПФ Юлиус Фучик - София. Фотограф-художник от 1984 г. Работил за периодичния печат във Варна и в Регионалния исторически музей. От 1990 г. е фотограф във Градска художествена галерия Борис Георгиев - Варна. Отличен с множество грамоти и награди, между които I-ва награда за рекламна фотография от Национален конкурс, Смолян, 1986 г.