Постоянна експозиция - зала 10

През 1930-те години се ражда следващото важно за българското изкуство явление – творчеството на така наречените Нови художници (Илия Петров, Илия Бешков, Ненко Балкански, Бенчо Обрешков, Вера Недкова, Иван Ненов, Борис Иванов, Стоян Сотиров, Вера Лукова, Давид Перец, Васил Бараков, Иван Фунев и други). Повечето от тях участват в Дружеството на новите художници.

Тези творци също реагират остро на трагичните обществени конфликти и сътресения, но не косвено – чрез идеализацията на народния бит и характер, както правят художниците от движението Родно изкуство, а пряко – чрез социалнокритично изразяване на реалното състояние и съдба на страдащите.

Като се учат предимно от френската естетика на Сезан, Ван Гог, Бонар и Дерен, те изграждат по-изчистен, лаконичен и освободен от илюстративност образен език. С него те постигат категорична яснота и синтетичност на формите в пространството, здрава архитектоника на композицията и богато и изтънчено живописно хармониране.

Румен Серафимов - изкуствовед