Постоянна експозиция - зала 9

Следващото поколение художници, което започва творческия си път в началото на 1920-те години, намира нов художествен език и друга тематика и създава движението Родно изкуство. В него са едни от най-големите български художници – Владимир Димитров - Майстора, Иван Милев, Васил Захариев, Иван Лазаров, а малко по-късно и Златю Бояджиев, Васил Стоилов, Цанко Лавренов и други.

Основният герой в изкуството им е българският селянин - главният участник и главната жертва в трагичните за България войни от 1912 - 1918 година и в последвалите ги през 1920-те години социални конфликти. Дълбоко покрусена от неговата съдба, почти цялата творческа общност приема образа му в изкуството си и се стреми да утвърди чрез неговия свят, фолклор и традиции стабилните праоснови на националния характер и нравственост.

Художниците съзнателно се обръщат към пластичните принципи от средновековните икони и фрески, иконостаси и дърворезби и от всички форми на народното творчество, за да създадат чисто български, национално - декоративен стил. Те намират една много експресивна и силна визуална форма, с която се противопоставят на академичната традиция. С този нов език те идеализират българското село с ренесансова настойчивост (особено Владимир Димитров -Майстора), за да възвеличат родното, да опоетизират характерното и значимото в народопсихологията, да открият българското като тип, форма, ритъм и колорит.

Румен Серафимов - изкуствовед